Музиката на Истанбул - толкова близо, толкова далеч

update: най-долу


Снимка: Уикипедия профил, Imdb raiting 7.7

Няколко стотин километра, една граница, пак няколко десетки километра, един мост от няколко километра, но… десетки години разстояние по културната магистрала. Образно казано толкова трае пътуването от София или която и да е европейска столица до Истанбул. Не, не съм ходил и не знам дали ще ида. Немският режисьор от турски произход Фатих Акин обаче е отишъл и е направил великолепен филм за музикалната култура на противоречивата турска стоилица, събрала в себе си толерантността и в същото време непоносимостта на десетки култури.

Какво мислите за Турция, познавате ли я, а познаватели културата й? Ако отговорът ви се изчерпва с няколко изречения, перефразиращи учебниците или формирани от разкази на ваши познати, то филмът
“Музиката на Истанбул” /“Crossing the Bridge: The Sound of Istanbul”
би ви развълнувал и би ви показал най-интересните ритми на Босфора.

Лентата си има увлекателен разказвач, който броди из Турция - немският модерен музикант Александер Хаке или немският Боно (U2), който се вписва перфектно в линията на истанбулските музиканти.

Уникалният филм съчетава в себе си неща, които не подлежат на комбиниране. Историята започва с модерния турски хард-рок и рок, превежда ни през дебрите на музиката на младите, отритнатите и инакомислещите в рими, ритмите на дивите и красивите – или хип-хопа. Тази част е съпроводена от щурите и красиви изпълнения на уличните брейкъри.

След това лентата ни развежда из улиците, за да се докоснем до уличните музиканти, които обаче нямат нищо общо с българските, тъй като са с поне с няколко десетилетия по-напред в музикалната еволюция, заради уникалните им ритми, комбиниращи всевъзможни инструменти и завиден професионализъм.

След това филмът ни запознава с няколко от най-добрите млади и стари турски поп изпълнители за всички времена. Тук са и “националните герои” - изпълнителите на автентични ориенталски ритми, които, разбира се, нямат нищо общо с масово наложените на българския пазар, а имат своя неповторим чар, аура и мотив.

Мислех тук да е трейлъра, но това рап парче е по-добро


Вероятно основната цел на филма е да ни покаже как един огромен-десет милионен мегаполис може да съчетае в себе си напълно различни и дори на моменти противоположни елементи и ритми и дори да създаде от тях нещо ново.

Филмът не ви оставя да си поемете дъх, не ви натрапва позиция, а просто, подобно на един джу бокс, ви предлага да изслушате няколко парчета. След като приключи, имате чувството, че сами сте наредили току що изслушаните парчета в джу бокса. Оглеждате се за още. Най-малкото ви се иска да си запишете имената на изпълнителите. И го правите.

Филмът започва мъдро с цитат от Конфуций – “Най-добрият начин да опознаеш дадено място е да опознаеш музиката, която се прави там”. Може би няма по-добър начин да опознаете автентична турция с нейните положителни и отрицателни страни, с нейната традиция, пречупена през призмата на модерното Западно влияние.

Самите музиканти казват, че единственото, което ги мотивира да си вършат перфектно работата е това, че сближават чрез музиката си хората… или поне се опитват. Корпоративният имидж напълно отсъства, отсъпил място на силата на музиката, такава, каквато е – инструмент за сближаване на култури и за проповядване на доброта и любов.

Чудите се как хард рокът, рапът и ориенталските ритми могат да съчетаят това? За да отговорите на въпроса си трябва да следите Програмата.бг на Дома на киното в София и да отидете да гледате “Музиката на Истанбул”. Обикновено са дневни прожкции на цена от 2 лв. (Малко вероятно е филмът да се появи като торент - посипвам си главата с пепел, появи се същия ден)

"Музиката на Истанбул" - незабравимо преживяване. Цяла култура в 90 минути!
---------------------------------------------------
ПОЛЕЗНИ ЛИНКОВЕ към саундтрака в YouTube
Песен 1 - въвеждащо, песен 2 - хард-рок, песен 3 - турският рок-динозавър легенда, песен 4 - турският Еминем, уникален, песен 5 - няколко много приятни момчета с китари, песен 6 - някаква легенда, песен 7 - турската Лили Иванова, песен 8 - приятна певица, песен 9 нежни ритми
---------------------------------------------------
ВНИМАНИЕ, внимание! Българските ъплоудъри от Замунда.нет ме направиха на пух и прах. Филмът се появи в торентите няколко часа след като прогнозирах, че едва ли ще се появи :-) Забавлявайте се, аз не мога да спра да го гледам...

"По дрехите посрещат по акъла изпращат" - МИТ

Познавате ли какво представлява даден човек само по външния му вид? Или още по-малкото по лицето му? На мен например ми трябват няколко минути да погледам някого, за да разбера няколко основни негови черти - комуникативност, честност, отвореност, социален статус (стига да не се е маскирал, но дори да е, това е разпознаваемо), възраст, здравен статус и др. Най-много разпознавам хората по очите и лицето.

Казват, че по дрехите посрещат и по акъла изпращат. Знаете ли, че този мит е развенчан от много отдавна и в него почти няма истина. Наскоро на една лекция беше споменато, че най-важни за успеха в комуникацията са:

1. Езикът на тялото - 70%
2. Как изпращаш посланието/съобщението - 20%
3. Съдържанието на съобщението - 10%

Т.е. по външния вид ви посрещат и по външния вид ви изпращат, каквото и да ви говорят, това е действителността. Може да имате какво да кажете, но не го ли кажете по правилния начин, то ще си остане само за вас...

Сещате ли се за примери, при които е налице подобна конструкция, т.е. Body Language-a да прикрива "нищо_не_казването"? Замислете се, навсякъде около вас са :-)

В Свежо намерих един тест, който е голяма свежарка. Разпознайте серийните убийци и програмистите сред десет снимки :-)

Няколко линка за боди лангуидж-а и за правилото, че е важно "как го казваш", а не "какво казваш".

Помните ли играта на фунийки

Помните ли я, или зависи от поколението?

Моето (родени между '80 и '86) правехме всичко, стига само да е различно от стоенето у дома. Най-много обичахме да играем на фунийки (игра на войници, стреля се с тънка тръба, прикачена за удобна дръжка, през която се изтрелват хартиени фунийки, целта е да "убиеш" противника). Играехме много на криеница, почти до ранни зори. А за футбола - просто няма изчанчено място, на което да не сме играли мач.

Конструирахме и карахме лагерници (пързаляща се "шейничка" на лагери). Имаше и всякакви други игри с жив контакт между хората, като бутилка, народна топка, логически игри, например да напишеш футболисти и отбори с дадена буква за определено време, първият печели. Обикаляхме лозята и ядяхме череши. Играхме перкалено много на карти... Правехме всичко, стига да е опасно и да ни се скарат за него!

По мои наблюдения гореизброените неща, освен футбола, станаха нетипични за родените след '87-'90.

Някъде тук се постави границата между офлайн и онлайн поколенията.

На брат ми и сестра ми поколението, например, играят на фунийки в компютърния клуб, където се стрелят с виртуални врагове. Имат си мобилни телефони, кабелна ТВ, интернет, и не излизат от кафенетата (билярд, джаги и тем подобни игри). Опосредстваната комуникация влезе в живота им и измести "фунийките", образно казано.

Между другото, с моите връстници не се радвахме на цигарите, алкохола, марихуаната, наркотиците колкото сега им се радват младежите. Но пък обичахме да крадем по някоя друга дъвка или вафла от някоя сергия, докато единият баламосваше продавача. Изглежда удоволствията са въпрос на мода.

Иначе пиша тези спомени заради тази анонимна статия от вчера, която всъщност не е вчерашна! виж тук След това няма как да не ви се прииска и вие да напишете по няколко реда.

"Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM, 160 канала кабелна телевизия, интернет! Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане!"

Ще се радвам да чуя мнението ви. Търся яростни защитници на позиции, а не балансьори от типа "ама_то_си_има_плюсове_и_при_двете_поколения".

Оскарите или четирите най-добри филма

Оскарите се раздадоха, виж спретната класация тук. Иначе повечето отидоха на едно място. Моята класация ви препоръчва тези четири най-добри филма с по няколко Оскара.

No Country for Old Men / Няма място за старите кучета прибра четири статуетки
- най-добър филм на годината, според мен заслужено. Аз го изгледах два пъти за два дни, виж коментара ми. Сещате се: "Не можеш да спреш онова, което идва", както се казва във филма. Смразяващ филм - на земята лежат десетки човешки трупове, а минувачите се учудват, че тези изроди са убили и горкото куче.
- за поддържаща мъжка роля на Хавиер Бардвем, който играе повече от великолепно и хладнокръвно
- най-добра режисура, братята Итън и Джоел Коен са на върха на славата си
- най-добър адаптиран сценарий (по написана книга)
-----------------

There Will Be Blood / Ще се лее кръв или филмът за зората на петролния бизнес, манията за пари и величие, отнесе 2 награди
- най-добър актьо за Даниел Дей Люйс, при заслужена конкуренция на Джордж Клуни (Michael Clayton / Майкъл Клейтън)
- операторско майсторство, казват че камераменът в този филм бил гениален
-----------------

Внимание! The Bourne Ultimatum / Ултиматумът на Борн, демек третата част от трилогията, прибра 3 Оскара. Ето че имало справедливост, невероятен филм за загубилият паметта си таен агент Джейсън Борн, който се опитва да избяга от миналото си. Невероятно динамичен сюжет, който те държи в напержение през цялото време. Още по-невероятна е камерата, която сякаш се движи залепена за героите, а не е статична и на стабилни релси, както в повечето филми.
- най-добър монтаж, както казах камерата е неповторима и не може да се сравни с други филми, освен с другите два от трилогията за Борн
- най-добра музика, също заслужено, невероятен звук и песни. Запомняте го с Moby, с чието парче Extreme Ways завършва всяка една част от филма
- най-добър звуков монтаж
-----------------

Michael Clayton / Майкъл Клейтън или "Адвокат на дявола 2" отнесе Оскар за поддържаща женска роля. Истината обаче е, че Оскарът е като цяло за филма, а не толкова за актрисата. Просто героят на Джордж Клуни не успя да се пребови с трите гиганта по-горе. Все пак филмът е за един истински "адвокат на дявола" или на много дяволи, адвокат, който замита под черджето мръсните дела на клиентите си. Героят обаче един ден попада в коловоза на доброто, спира се за момент, минава на другата страна и така разобличава един от собствените си клиенти в огромна биологическа измама с опасни генно-модифицирани храни. Препоръчвам ви го!

Неполучената награда. Все пак режисьор на два от най-добрите филми на годината е един и същи човек. Дами и господа, представяме ви Тони Гилрой. Негови са филмите от поредицата за Борн, както и "Доказано жив" и "Адвокат на дявола". Сякаш Тони прави втори филм за адвоката на дявола. Заслужено Тони Гилрой и Майкъл Клейтън получиха Оскар за поддържаща женска роля :-)
----------------

Това е препоръчаното от мен. За останалите филми може да се информирате от тази спретната класация в imdb.com или от Нетинфо.бг.

Мутриархатът или предистория на мутрите

Едно интересно културно-антропологическо изследване на явлението "Мутра" от Ясен Бориславов. В изследването се казва, че една от причините да се появят мутрите се крие в някои модели от българската история, предавани от поколения, като тази за хан Крум, цар Симеон, Крали Марко, Индже войвода, които накратко може да са създали култура издигаща в култ насилието и образа на силния мъжага, който се налага над останалите.

По същия начин Бориславов изследва образа на богатството. Дали българската история ни учи, че рационалният и честен труд е пътят към богатството или пък бързите алъш вериши са издигнати неусетно в модел за подражание през годините. Според автора има опасност предприемачът в българската култура да е с подобно обърнато лице и това да е другият основен мутрогенериращ фактор.

Поздравявам автора и подкрепям разсъжденията до оборването им.

Семинар за блоговете и интернет

След края на първата блого-среща през декември 2007 се появиха много идеи, чието време за реализация дойде. Ето, че дойде време и за нещо по-голямо, което да отрази истинските реалности и да срещне блогърите за да говорят и работят по проблемите, засягащи обществото.

БлогCamp 2008


На 23 февруари във Централен военен клуб в София , ще се прoведе събитие, което ще събере на едно място хора, които пишат в блогове, он-лайн журналисти, свободни хора със собствено мнение и ентусиасти обединени от понятието блог.

9.45 - 10.00 посрещане на участниците
10.00 - 11.30 дискусия посветена на подслушването на Интернет - с идеи, съвети и факти
11.30 - 11.45 Конкурса “bLog” - начало
11.45 - 17.40 Дискусии, включващи темите от панелите
18.00 - ......... Парти в клуб “Грамофон”

Ако някой от панелите не ви харесва, можете да предложите тема, да се разхождате в Интернет или да се запознаете с участниците в специалната зала за целта.

Повече подбробности за темите и за събитието има на http://bcamp.info/.

Поканете читателите си, като напишете в блога си за събитието. Дори и да не сте блогър, а просто се интересувате от тази тематика, сте добре дошъл.

Децата на улицата

За децата в домовете, на улицата... и още нещо
автор: Станислав Касчийски, с малки съкращения



Това е Иво. Той е на 28. Живее в София. Всъщност не се знае къде живее, в момента пребивава в Дом за Временно Настаняване (ДВН, или по ново му Център за ВН).

Дете на държавата е - през 1996 година за първи и последен до ден днешен път вижда майка си, тогава тя се отказва от него официално, нея поне я е видял...

На 18 напуска дома за сираци в Стара Загора и заминава за София, където след година бива настанен в ДВН, намира си работа. До сега е бил безработен само 2 месеца преди да бъде назначен някъде, било то като чистач, ресторантьорски работник, като касиер, като куриер, като продавач на вестници и в магазин за хранителни стоки. Работи в зала “Матрицата” от година и шест месеца при при условия за интернет зала и средна заплата (тук се оказа страшно коректен към работодателите си и помоли да запазя подробностите в тайна)...

Има завършено средно образование в паралелка без покритие, наложена му поради неволна грешка от страна на бившият му дом в с. Скобалево , по специалността си е намерил работа само докато му е бил стажът. Искал е да учи ТОХ и да стане готвач. В живота си е правил една грешка, за която съжалява и до ден днешен - изпуснал е шанса си за университетско образование. Обожава финансите като предмет и философията като сфера...

По закон и майка и баща на Иво и всичките деца като него е държавата, а преди два месеца неформално самата държава се отказва от тях, след като Министерския съвет приема постановление за преустройването на Домовете за временно настаняване в Центрове за временно настаняване.

Така след навършване на 18-та им годишнина държавата “изритва ничиите деца” от домовете за сираци и те се настаняват в Центрове за временно настаняване. Там те имат само 3 месеца да си намерят стабилна работа с достатъчно добро заплащане, за да се изхранват и да плащат за квартира.

Повечето от тях нямат нормално образование (аз лично сега не си правя труда да уча, а не знам какво би било ако ги нямаше нашите да ме контролират) и им се налага да работят на най - ниският етаж в йерархията, съответно за най - ниското заплащане. Да кажем ок, опитват се да ги деинстуциализират, но защо в тези срокове?

А и не говорим само за четирите ЦВН - та в София, с общо около 500 младежа, а и за такива в градове с по - висока безработица. Представете си какво става, когато някой от тези сираци останат без работа за по - дълго.

Е държавата явно няма въображение и гони децата си, пускайки ги на дълбокото за да се научат да плуват. Интересно ми е колко от министрите гласували това постановление “286″ през ноември 2007 г. са осъзнавали, че превръщат живота на качествени деца в игра на руска ролетка?


Полезни линкове:
- Подробно и компетентно обяснение на проблема от mogilino.wordpress.com

- Координационната тема в horata.eu, където може да давате идеи за решение на проблема

- Темата, която Иво е пуснал в data.bg

- Сайтът на “Министерството на труда и социалната политика”
----------------------------------------
*С този постинг изразявам подкрепата си към кампанията, която е започнал самият Иво и в която му помгат Станислав Касчийски и блогът за Могилино, в същото време не знам дали ще успея да им помогна физически...
--------------------------------------------------------

ЪПДЕЙТ: Колеги от "Панорама" по БНТ проявиха интерес към темата. Надяваме се скоро на реакция.

Масова целувка за днешния празник

За повече инфо на този адрес = >>

ДА СПАСИМ ИРАКЛИ обявявява НАЙ-МАСОВАТА ЦЕЛУВКА В ИСТОРИЯТА НА ПРИРОДОЗАЩИТАТА И НАЙ-ПРИРОДОЗАЩИТНАТА ЦЕЛУВКА В ИСТОРИЯТА НА СВ.ВАЛЕНТИН

14-ти февруари 2008 г. - ден на ВЛЮБЕНИТЕ В ИРАКЛИ;ПРЕД НАРОДНИЯ ТЕАТЪР „ИВАН ВАЗОВ“, 18:30 часа

В защита на нелегалния трафик

Годишният доклад на Международата асоциация за интелектуална собственост твърди, че България пак е в черния списък на организацията, защото пиратството в мрежата е "добило огромни размери".

Интересно е обаче, че се говори за "местни сървъри с нелицензирано съдържание" и в същото време се споменават http://www.zamunda.net/ и http://www.arenabg.com/. Някак си не се връзват нещата, защото, доколкото знам Замунда и Арена са торент-сайтове и нямат сървъри с нелегално съдържание. Обмена става между потребители, които притежават някакво съдържание на персоналния си компютър, а сайтовете служат за срещане на потребители със сходни интереси.

Всъщност в Арена забелязах, че имат една услуга "гледай онлайн" или "изтегли филм срещу заплащане с смс". Не знам доколко е регламентирана тази услуга с носителите на авторски права. В зависимост от интерпретацията, нелегално може да се нарече съдържанието в сървърите на http://www.data.bg/, където е достъпна доста музика, но вече не и филми. Но пак в зависимост от интерпретацията.

И все пак, по отношение на самия обмен на информация – филми, музика, книги и други с нелицензирано съдържание в торент-сайтовете, смятам, че те носят повече ползи за обществото, отколкото загуби за компаниите, ако е възможно сравнение между двете. Защото двигателят на прогреса на едно общество е именно информацията. Колкото по-свободно се движи тя, толкова по-конкурентни и умни са хората, които я ползват. Безспорно нелицензираната, ако щете я наречете крадената информация, ни "отваря очите" в много аспекти за случващото се по света и ни прави по-добри или по-лоши.

Представете си, че сте работодател и търсите служител, специалист в дадена сфера, но с богата обща култура по принцип. Нали не искате да наемете охлюв, костенурка или кон с капаци? Е, ако този човек не е имал достъпа до информационни ресурси, като филми, музика и книги - онлайн и безплатно, то как той би могъл да си изгради тази обща култура? Вероятно ще кажете, като си ги купи. Ами, ако са недостъпни за него?

Ами, ако не бяха пиратските версии на Уиндоус и редица други програми? Тогава докъде мислите, че щяхме да сме стигнали в развитието на технологиите, интернет и софтуера в България? Колко хора познавате, които са били най-големите ''пирати'' в младежките си години, дори и по-късно, но впоследствие са ставали и най-добрите и конкурентни служители в един или друг отрасъл и са давали своя дан на засегнатите компании и на обществото?

Всички загуби си имат еквивалент като ползи. В природата винаги има равновесие, макар и невидимо с невъоражено око. Смятам, че от свободния обен на информация, дори нелицензирания, също има големи ползи и те не могат да бъдат измерени тук и сега. Те се проявяват в перспектива.
----------------------------------------------------

Предлагам всеки да изложи аргументите си "за" и "против" нелицензирания трафик в интернет, тук или в сайта си? Какви са ползите и какви са минусите от това? За кого и как? И нека не заплитаме дискусията в юридическото русло, защото правото не е нищо повече от правенето на интерпретация по удобен и полезен за интерпретиращия начин.

Nokia и инвестициите в България и Румъния

Nokia построи завод в Румъния и вече пусна на пазара първия си телефон сглобен там. Говори се, че Mercedes и други световни компании също се ослушват да инвестират в Румъния.

В същото време икономистите се притесняват, че милиардите инвестиции в България са непродуктивни, т.е. доминират непроизводтсвените вложения, като молове, хотели, апартаменти, и скоро всичко щяло да рухне (начело с пазара на имоти и туризма). The Economist пък твърди, че България ще се измъкне между капките от световната криза.

Иначе коментарите за инвестицията на Nokia са противоречиви. Business Week ги подкрепя, а немските медии ги оплюват (превод) и търсят под вола теле, защото, за да открие завода си в Румъния, компанияа затвори завода си в Бохум, Германия, след като се възползва от данъчните и инвестиционни облекчения там.

Добре е да споменем още, че други големи компании имат успешни инвестиции в Румъния. Медиите твърдят, че сглобяваният в Румъния автомобил "Дачия" е сред най-печелившите инвестиции на френската компания собственик "Рено".



От всички статии най-интересни са коментарите под тях. Най-остроумни коментари има под статията в "Дневник".

"Глупости на търкалета. Няма никакво значение какви модели се правят. Всеки който е поне малко запознат с технологията на пройзводство на такъв сорт "джаджи" е наясно че всичко вътре се прави в Китай. В Румъния просто слагат капачките и ги слагат в кутиите. Идеята е отгоре да пише "Мейд ин ЕУ". Затова им е нужен завода в Румъния на финландците. Дали ще сглобяват 1100 и Н96 - няма никаква разлика добавената стойност в пройзводството ще е една и съща - защото това не е пройзводство, а монтаж. Т.е. даже и добавената стойност от пройзводството ще остане в Китай (а и тя е мизерна даже и за Н95). За Румънците са трохите. Естествено най-голямата добавена стойност ще заработи търговеца..."

Та дискусията по форумите се води в посока "Китайците_ще_победят_света_и_един ден_ще_ти_вземат_хляба_защото_са_много_и_са_евтини". А иначе е интересно да се следят ходовете на играч като Nokia. Винаги има какво да се научи.

Свобода за сигурност

Който заменя свобода за "сигурност" - накрая губи и двете!


Снимка: www.nabludatel.info

С този лозунг мина вчерашният протест срещу наредбата, транспонираща евродиректива, която дава право на тайните и нетайни служби да следят интернет трафика и да ''разбиват престъпността''. Тук има чуден репортаж + видео. Експертът по медийно право Нели Огнянова пък е коментирала в блога си казуса. А тук Нели Огнянова е писала за намесата в личния живот, справка - договорът от Прюм, заради мерките за борбата срещу тероризма.

Както казва Ноам Чомски - най-лесният начин да победим тероризма е като спрем да участваме в него (визира САЩ, бел. авт.). Та така, да спрем да участваме в него. Защото тероризъм обикновено Великите сили наричат екстремистките военни действия на маргиналните държави и маргиналните групи. Но да бобмиш наляво-надясно в Близкия изток го наричаме "хуманитарна интервенция". Та, така, всички сме в кюпа и негласно подкрепяме тероризма.

А бас държа, че ''удобните'' медии ще заговорят и за безопасността на децаа в мрежата и ще го използват като аргумент "за" наредбата.

Интересно е да се четат и коментарите под статиите, понякога е забавно, а понякога стряскащо. Субектът "666" пише във форума на "Дневник": "Въпрос на време е да ни забият чиповете някъде в тялото...". Споко, вече ги забиват експериментално в САЩ в някои от големите търговски вериги, за да правят профили на потребителите.

По-надолу "buffer overflow" пише: "Интернет следите остават!" - да но само за тези който не знаят къде да не стъпват". Хитро, хитро :)

Най-долу коментаторът "atanas" пише: "Хора, това не е дело на МВР. Идеите в цялата щуротия са две:
1. По много завоалиран начин да се махнат малките доставчици...
2. МАРКЕТИНГ! Незаконното събиране на инфо става законно. Т.е. ще могат да се опитват да правят досие какви интереси имаш по посещенията на страници."

Атанас има предвид, че досиетата се завръщат. Демек да се радваме на хубавото време, докато не е загърмяло.

Какво ще направите, ако намерите $ 2 млн.

Представете си, че съвсем случайно намерите 2 млн. долара, докато си вървите по улицата. Какво ще направите с тях? А можете ли да си представите какво те ще направят с вас? Ще ги скатаете за себе си или ще ги върнете на притежателя им? А представете си, че ви застрелят още преди да сте направили каквото и да било с парите!

Можете ли да си представите, че парите движат този свят и парите ще го отведат към самоунищожение един ден? Трудно.

Може би затова братята Коен (Итън и Джоел) са направили филма “No country for old man” или "Няма място за стариче кучета"- за да ни покажат, че
“не можем да спрем онова, което идва” (“You can’t stop what’s coming”)
и че, искаме или не, или то ще дойде при нас, или ние ще идем при него доброволно.

На пръв поглед историята е за пост-дивия Американски Запад, където се гърмят и стрелят – за пари, жени или чест.

В действителност обаче се оказва история за силата на парите. Сила, която, колкото и да не искаме да признаем, е по-силна от любовта и по-скъпа от живота.

Четири-пет са ключовите сцени, които ни го показват и те минават някак си незабелязано между останалите кадри, кадри заради които обикновено се пълнят киносалоните.

В една от сцените трима младежи се прибират, като че ли от парти, и по пътя си срещат тежко ранен човек. Питат го дали е катастрофирал и проявяват загриженост, а той в отговор им предлага 500 долара за якето на единия. Тук някъде се изпарява загрижеността на младежите към ранения – започва пазарлъкът за якето. В крайна сметка е продадено за 500$. Тогава раненият иска и бутилката с бира от другото момче, за да се дегизира като пияница и да премине границата с Мексико. И тук отново започва пазарлъкът – колко даваш за бутилката, стрелва го безскрупулно момчето, без да се замисля, че животът му може би виси на косъм.

В друга от ключовите сцени, в самия край на филма, две момчета карат колело и случайно стават свидетели на автомобилна катастрофа. Виждат човек със стърчаща кост от ръката да седи на тротоара. Питат го как е, стърчи ви кост, май сте много зле, линейката приближава, спокойно. В същия момент раненият, който едва се държи в съзнание заради болката, пита едното момче колко кинта иска за ризата си, за да си направи превръзка от нея и да позакрепи ръката си. Момчето отвръща, че му е през оная работа за ризата и прави превръзка на ранения мъж. Мъжът обаче има принципи и дава 100 кинта на момчето – за ризата и за да си мълчи пред полицията, че не го е виждало. И тук, както в горния случай, добрината се изпарява и парите вземат връх. Раненият изчезва надолу по улицата, а момчетата започват сериозен спор кой каква част от парите трябва да вземе. В същото време наблизо лежи и другият пострадал от катастрофата, по всичко личи, че е мъртъв. Към него няма интерес. Едва ли има 100$, а и сега трябва да бъдат поделени останалите пари.

В третия случай животът на един мъж е разигран на ези-тура. След дълъг психологически дебат мъжът спечелва живота си. Сцената обаче е някак си обикновена, сякаш е спечелил кутия цигари на лотария. Убиецът му подава монетата, за да я пази за спомен. Мъжът посяга да я прибере в джоба си при останалите долари и е почти готов да продължи в нормалния си ритъм, сякаш животът му допреди секунда не е зависел от тези 25 цента. “Не ги слагай там, това е щастливата ти монета. Ще се смеси с останалите и ще бъде просто монета... каквато е!”, казва убиецът на излизане. Мъжът гледа с недоумение.

Иначе филмът започва така

“Човек би могъл да заложи и душата си. Само трябва да каже – добре, ще бъда част от този свят.”

и завършва така

“Не можеш да спреш онова, което идва”

ТРЕЙЛЪР - "Няма място за старите кучета"
Специфични белези - Филмът няма саундтрак, не се лъжете по трейлъра,
във филма няма музика