(не) Обикновеният човек и гигантската манипулация

Какво значение влагате във фразата “обикновен човек”? Преди това нека ви запозная с моята теория.

Слушах наскоро дискусия по радиото, в която водещият-журналист, гостите-учени, изследователи, политици, психолози, икономичсти и др. величия на човешкия ум разсъждаваха за живота на “обикновените хора”, но сякаш от позицията на различни от “тях”. Ставаше дума за радостите на “обикновения човек”, за неволите му, за това как работи своята работа, радва се и се грижи за семейството си, спазва правилата и нормите и прочие тривиални неща. Дискутиращите обаче говореха от позицията на някакъв “елит”, който сякаш се различаваше от “обикновените хора” и обитаваше друго измерение. Сякаш за тях не бяха характерни изброените качесвта.

След дискусията така нареченият “обикновен човек” би останал наистина с впечатлението, че е обикновен, защото той притежава всички тези качества, но, в същото време, онези, които го квалифицират като “обикновен” сякаш притежават други, много по-различни и много по-специални качесвта. Какво следва в резулта на това:

Теория на конспирацията

Постепенно “обикновеният човек” наистина възприема като своя религия мотото, че е “обикновен”. Той знае, че не притежава онези “специални” качества, които притежават “онези-другите”, които са го квалифицирали като обикновен. В същото време “обикновеният” дори да се е усетил и да му се прииска да протестира срещу това, няма как да го направи, защото няма достъп до каналите, които използват “необикновените”. Може би точно затова са необикновени…

Постепенно “обикновеният човек” престава да вярва, че той самият е фактор и от него зависи нещо. Той знае, че е “обикновен”. Знае също така, че “обикновените” не могат да вършат “необикновени” неща. Затова е пасивен през по-голямата част от живота си. Така животът му един ден приключва и той си е останал наистина “обикновен”, нищо не е направил, с нищо не е запомнен. (огледайте се къде живеете преди да оспорите тезата яростно)

Постепенно “онези”, които тиражират, вече станалата абсолютно нормална квалификация “обикновен човек”, си гарантират спокойствие от страна на субектите, които са квалифицирали като “обикновени” и елиминират голяма част от конкурентите си за природните ресурси (приемаме за природен ресурс всичко, което би използвал човека, за да съществува по-дълго).

Постепенно всички свикват с фразата “обикновени хора”, като за него това са всички онези, от които нищо или почти нищо не зависи. Това са всички неспособни, всички неконкурентни, всички необразовани, всички които могат да бъдат използвани за благото на “НЕобикновените”. Изводът е, че групата на “обикновените” е много по-лесно манипулируема и може да бъде впрегната в нечия полза. Затова е наложено и понятието “обикновени хора”, за да мислят те, че от тях нищо не зависи и да оставят живота си и, най-важното – ресурсите, в ръцете на “другите-необикновените”.

Помислете колко пъти в живота ви (например докато сте били в университета) някой несъзнателно ви е приобщавал към групата на “необикновените” и е квалифицирал пред вас групата на “обикновените хора”. Определено това може да става и несъзнателно. Не мога да посоча корените на това явление в момента, но бих, ако ги открия. Смятам обаче, че подобно сепариране няма да доведе до много добро в бъдеще.
-------------------------------------
Следва продължение с други статии по въпроса