Помните ли играта на фунийки
Помните ли я, или зависи от поколението?
Моето (родени между '80 и '86) правехме всичко, стига само да е различно от стоенето у дома. Най-много обичахме да играем на фунийки (игра на войници, стреля се с тънка тръба, прикачена за удобна дръжка, през която се изтрелват хартиени фунийки, целта е да "убиеш" противника). Играехме много на криеница, почти до ранни зори. А за футбола - просто няма изчанчено място, на което да не сме играли мач.
Конструирахме и карахме лагерници (пързаляща се "шейничка" на лагери). Имаше и всякакви други игри с жив контакт между хората, като бутилка, народна топка, логически игри, например да напишеш футболисти и отбори с дадена буква за определено време, първият печели. Обикаляхме лозята и ядяхме череши. Играхме перкалено много на карти... Правехме всичко, стига да е опасно и да ни се скарат за него!
По мои наблюдения гореизброените неща, освен футбола, станаха нетипични за родените след '87-'90.
Някъде тук се постави границата между офлайн и онлайн поколенията.
На брат ми и сестра ми поколението, например, играят на фунийки в компютърния клуб, където се стрелят с виртуални врагове. Имат си мобилни телефони, кабелна ТВ, интернет, и не излизат от кафенетата (билярд, джаги и тем подобни игри). Опосредстваната комуникация влезе в живота им и измести "фунийките", образно казано.
Между другото, с моите връстници не се радвахме на цигарите, алкохола, марихуаната, наркотиците колкото сега им се радват младежите. Но пък обичахме да крадем по някоя друга дъвка или вафла от някоя сергия, докато единият баламосваше продавача. Изглежда удоволствията са въпрос на мода.
Иначе пиша тези спомени заради тази анонимна статия от вчера, която всъщност не е вчерашна! виж тук След това няма как да не ви се прииска и вие да напишете по няколко реда.
"Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM, 160 канала кабелна телевизия, интернет! Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане!"
Ще се радвам да чуя мнението ви. Търся яростни защитници на позиции, а не балансьори от типа "ама_то_си_има_плюсове_и_при_двете_поколения".
31 коментара:
Потвърждавам че и за поколението '77 ги имаше всички тези неща, а и още доста.
Промъкване в бункери, разходка в стари полу-потънали кораби и други подобни екстри.
Новите неща са някак си "по-лесни", а и страха на родителите побутва към по-виртуални забавления. Има и все по-реални физически проблеми пред карането на колело по главната например.
Съжалявам за твърде балансираната позиция, но пък искрено се радвам за това, че бях дете тогава а не сега.
Това важи и за 87-88 поколението. По цял ден фунийки, карти, баскет,колелета...
Тук 78-ма, повтарям, 78-ма! :D
Няма такова нещо като 'балансьор'. Когато бях на 6-9, се скъсвахме да търчим по строежите, да отмъкваме скелета, които да претворяваме на къщи (двуетажни, моля ви се!), покрити с брезент, да печем картофи на жар. Жмичка до десет вечерта, стражари и апаши, гоненица и разбира се, фунийки.
Сега? Сега децата седят на дебелите си задници и ахкат и охкат по последния клип на незнамсикой и н-тия брой на Космополитън с най-актуалната интимна прическа.
Аз съм на 30, износила и родила едно дете. Талията и ханшът ми са по-малки от девойки на по 13; не е нормално деца да са развисени и с наднормено тегло толкова рано... или греша?
Умишлено не поощрявам детето да седи пред телевизора, за компютър категорично отказвам. Знам, че други родители предпочитат да въведат децата си в технологиите от малки. Аз обаче предпочитам да излезем на разходка, да я пусна да потича или да покара колело. Всичко с времето си.
Да, тревата беше по-зелена тогава :D
Моето поколение (87 и малко по-големите) израснахме на улицата – особено по време на лятната ваканция. Общо взето се събирахме около 15-тина хлапета, чиито родители са по цял ден на работа (за тях все пак нямаше ваканция). Излизахме сутрин на редовната обиколка с колела. Тръгвахме от вкъщи („Младост 4”) и нямахме крайна точка. Често стигахме до „Камбаните”, Панчаревското езеро, Борисовата градина.. Скитахме по цял ден – от обиколка в големия град, до разходка из някоя пътечка на Витоша. Вечер играхме адски много на стражари и апаши, криеница, народна топка. Много готина беше играта „на въже”, при което 2-ма въртят въжето в 2-та края, а вътре скачат 4-5 деца.
Много мил спомен ми е 1 период, в който заедно с най-добрата ми приятелка живяхме в 1 килер. Килерчето нямаше 2Х2м2 , но вътре беше събран целият ни свят. Затваряхме се вътре и играхме на всякакви игри. Прожектирахме си и на 1 стар апарат диапозитиви с приказки от 1001 нощ. Баба й пък ни правеше филиики със сладко.
Беше хубаво време, жалко е, ако всяко дете не почувства своята детска свобода…
Не се задържахме много вкъщи и не ни беше зле.
Унесох се в мили спомени и забравих да си кажа позицията. Лично аз съм била доста прилежно дете в училище и голям пакостник извън него. Детството е толкова сладък, безгрижен период, че според мен е задължително да се изживее навън с приятели, на игрищата и по клоновете на дърветата.
ОК, май ще поразширим обхвата на "социологическата извадка". Да речем, че долната-офлайн граниза, ще мръдне малко надолу, а горната-онлайн граница, ще иде на '90
Вие сте били много изобретателни деца , бе :-)
Набор 1974 - помните ли Банда ВМХ? Сотрин поправяне на колелото, следобяд - чупене. Промъкване в кино Мир да гледаме Империята, тенис на маса, карти...
Най-странното е, че преди време и аз се бях сетил за играта на фунийки и след няколко дни видях смачкана фунийка на улицата в махалата...
@Гонзо, Честно си видял фунийка?
Най ме натъжава, че не съм виждал от години, а уж се оглеждам...
най-"яко" им е било на тези, коиго са си изкарали пубертета през прехода...
http://detstvo.noviniteb.com/index.php
хаха заради игра на фунийки излетех от един строеж и си полетех 5 метра надолу
после се отказах от тая игра :D
Малко ме е срам - набор 71. Някога забавленията бяха offline, за което съм доволен. Фунийките са просто класика.
Щерката е на 3 години и се справя без проблеми с dvd-та, телевизори и аудио-уредби, пробва се и на компютърите, поради което вкъщи screensaver-ите палят на втората минута и имаме строг лимит на времето за филмчета. Хубавото е, че се кефи много на търчане и всякакви други дейности на открито. Надявам се да не и мине като попорасте още малко.
Ама всъщност какви сме ние та да мрънкаме и оценяваме новите поколения? И баба ми сигурно не се е кефела, че имаме достъп до телевизия, ама съм станал на човек и даже дращя по блоговете на теми като настоящата :)
Набор '83 - вътре в поставената първоначална от Симион рамка.
То ние сме дотолкова подвластни на технологиите, компютрите, Интернет в днешно време, че как да не вземат пример малките.. Но пък при тях това ще постави една твърде затворена мярка май.. породена от "отворената" мрежа и неограничеността на игрите, събиращи ги по компютърните клубове и домашните pc-та.
Имаме си спомените от онези години - какви ли не ги вършехме по улици, дворове, паркове, горички, строежи.. Времето ни се случваше навън, особено в по-топлите месеци. Когато не бяхме навън, се чувствахме затворени, ограничени, вързани..
Гонениците по улиците, "стражари и апаши", народната топка, "ръбче", футболът дори върху паветата, с врати, очертани по старите зидове и новите мрежи, сбирките с китарите и песните по тъмно, неограничените ни измислени, но реално докосвани светове по диви градинки и горички, къщите в храстите - "базите", игрите по строежите, дори "плуването" върху салове от стереопор по запълнените с вода дупки, ловенето на гущери в цигарени кутии под жп линията, "откриването" на бункерите, катеренето по дърветата, "седенките" в училищните дворове и по бордюрите, краденето на череши и бягството в различни посоки при появата на "домакина", детските банди с техните си йерархии, "обученията" по боравене с издялани тояги и после "сблъсъците" по поляните, съветите по тайните ни бази, и картите по покривите на гаражи..
Едно по едно започнаха да се губят тези безкрайни детски светове с появата на компютрите.. За да бъдат заменени от нови, различни.
Какво ли е да растеш, неподозиращ, непримамван от другите, онези преживяните?..
The kids of the city today miss them all..
1974. Всъщност, завиждам на "дигиталните поколения". Нека обясня защо. По "мое време" контактите ни се определяха от най-близкото (в пространствения смисъл на думата) обкръжение. Ако човек случи на кофти съученици и не намери подходящи приятели, остава в изолация. Докато сега, какъвто и да е човек и каквито и да са хората около него, посредством интернет може да намери среда, в която да се чувства на мястото си.
P.s. Off topic. Благодаря за включването на блога ми в блогрола! Но блогът ми не е "на ЮЗУ", сакън! Мой личен си е :-).
Аз прочее се страхувам от летящи предмети, особено топки, така че игрите навън изобщо, ама изобщо не ми липсват. То аз толкова и съм играла, де. Нашите се опитваха насила да ме изкарат пред блока и аз скоро се връщах.
76ти набор:
Като цяло сте прави, но забравяте най-голямото забавление едно време:
бомбичките!
Колко приятели и познати имам без пръсти, очи, ръце, уши, езици, с белези, пък колко апартамента хвръкнаха във въздуха, не помните ли?
Така че пред компютъра май е по добре, а и се учи нещо полезно. Лошото е, че не четат книги сега..
Хехе аз съм роден през '75 и мога да кажа, че родените след '80 бяха доста по-задръстени по нашите тогавашни стандарти. Винаги можем да отместим границата с година-две напред. Но никога не можем да познаваме ежедневието на едно поколение, към което НЕ принадлежим.
Все пак забелязвам съществена разлика - родените 70-77 горе-долу, в центъра на София, от малки бяхме запалени по бирата, цигарите, "далаверата" и дребните кражби.
Аз самият се задоволявах с бирата и цигарите, но повечето ми връстници се сблъскаха я с ротативките,я с хероина, почти всички - с дребната престъпност... Все пак ние бяхме в абсолютния разгар на пубертета през анархичните години, които започнаха към '87 и свършиха чак в средата на '90-те.
Софийският център беше диво, западнало и често опасно място в края на 80-те, много по-мръсно и по-опасно от днес, каквото и да говорят дървените глави.
Аз съм поколение "70-та.Детството ми беше вълшебно - не бих го заменила с нищо друго. Сега имам двама сина и ми прави впечатление, че за моя радост освен компютъра си играят и на нашите игри - имат база на едно съседно дърво/ за нея ми изкрадоха всички пирони и въжета от къщи/, воюват със съседните блокове и другите банди и въобще правят всички пакости характерни и за моето поколение. Лошото само им е че не четът нищо или почти нищо/ аз лично фентъзито го имам за нищо/.
78:-)
Баси как се повиши хемоглобина като чета тези хубави спомени. Само искам да добавя след войната на фунийки, криеницата, стражарите и апашите даспомена и зимният кеф от пързалките пред или зад блоковете.По цял ден мокър до костите, рожиш се в снега. Майка ти те вика ти се правиш на глух. После молиш за оште малко."мамо ама виж Пешо майка му го пусна още половин час"Готино ааа. А някой да каже кога за последен път е видякл снежен човек в София или е направил същият.А знаете ли в кое е трягедията? Някои деца незнаят какво е истинско детство и бъдещите няма и да са чували за куфтета от кал, къщи на дървото и жумичка.
@Бу: >"Да, тревата беше по-зелена тогава"
Представям си, как някой съвременен тийнейджър би изтълкувал това - "Тревата" тогава беше по-яка и изтрайвахме без телевизия и компютри да се забавляваме с такива скучни занимания.
Аз ли като древен екземпляр не виждам добре, ама май на повечето съвременни младежи разбирането за добре прекарано време винаги включва злоупотреба със спиртни и/или други упойващи вещества.
65 набор ! Деца , ние измислихме правилата за фунийките ! Защото много хлапета си платиха тогава за топените в лак за нокти върхове на пергаментовите ракети ! Абе въпреки всичко готино беше ! Сега на сина(17 годишен) като му разправям за тези неща, ме гледа като изоран суяк !!!
Еми аз съм от поколението `88 и аз съм играл на фунийки. При игра на футбол редовно чупехме прозорците на разни съседи. Играехме на криеница постоянно. И аз съм ходил по лозята да ям какво ли не. Кило семки и тесте карти бяха достатъчни за да си прекараме добре деня.
Някъде по нататък се обърнаха нещата...
Е-е-е, хора, недейте така. Ще унищожите психиката на подрастващите. Какво би си помислил един 13-14 човек ако прочетете това? Сигурно "загубени сме, България е непоправима клоака, където всичко върви надолу, а ние младите сме прецакани най-много!"
Положението вероятно не е толкова трагично. Вярно случиха се някои доста неприятни неща, но я погледнете отговорите. Хора от набор 87-88, които не помнят нищо от соца, пак са доволни от детството си, което трябва да покажем, че нещата не са толкова еднозначни. ;)
Не мачкайте децата!
@анонимен
Соца няма нищо общо, по-скоро се обединихме около идеята за "технологичната революция" и кога "онлайнът" взима превес над "офлайнът" :-)
Хич не искаме да потискаме децата и младежите, ако четат това, по-скоро искаме да им споделим с носталгия нашите преживявания.
@gotha
Аз условно съм ги казал годините, след субективни лични наблюдения над близките ми. Иначе си прав - тесте карти и някое лозе вършеха чудесна работа за изпълняването на програма минимум за деня :-)
@анонимен
Дай доказателства, че вие сте измислили правилата за фунийките? Може да излезе чудна монография по въпроса "Фунийките между два свята"
@Светлана Енчева
Безспорно е права, като типичен социолог, за социологическите последици на промяната. Имам много познати, за които социалната среда беше като бариера, като прът в спиците. Представете си, че имаха инернет. Можеха да подменят по-лесно и без много усилия средата си. Вероятно всеки от нас я е променял чрез интернет-а.
Поздрави!
"Соца няма нищо общо, по-скоро се обединихме около идеята за "технологичната революция" и кога "онлайнът" взима превес над "офлайнът" :-)"
Аха, Джеймс Камерън непразно предупреждаваше още през 1984 за това.
А соца си беше друга социална система, така че има много общо. ;)
Аз бях противник на играта с фунийки. Беше си рискована. Помня едно момче, което ослепя с едното око заради нея.
Иначе тогава беше различно време.
Ето сега близо 10 почти не съм излизал от вкъщи- само за БарКампа и малко се помотах след това.
Скъсах се от работа.
Това си говорихме с Даниел онази вечер преди да ти звъннем. Как не ни остава време да се видим. Два пъти отлагахме срещата, щото бях ужасно зает. С шефовете си и партньорите си даже комуникирам по скайпа и кю-то. Даниел разви интересна теория по въпроса онази вечер. Освен новите технологии, вина за това "разделение" имат и новите правила или по- точно липсата на такива. Хората се затварят в себе си всеки си рие своето ъгълче. Общността се губи.
Иначе ми се иска понякога да строша компютъра. Е, хайде да не го строша, ама да го загася и да не го поглеждам поне 10 дни. Гадното е, че вече и книгите почнах да ги чета онлайн...
Знаете ли, миналият петък видях една сюрия девет-десет годишни момчета, може би двайсет на брой, да играят на фунийки в парка на Света Троица и направо се очудих, аз също мислех, че отдавна са забравили нашите игри. В училищните дворове още чертаят "кър". Впрочем парковете са пълни с деца, които крещят, търчат и се катерят по дърветата. Споко, не са се повредили.
The 'good old times' - all times when old are good.
Lord Byron
88 поколение сам и аз, не е правилно хората от СОЦ поколението да си мислят, че като било тогава така..... напр. моиат съзнателен период 1995г. като че ли тогава е имало компютри и GSM-и , тоест мобифони, сащо не сме разбирали и от компютри. А някой като кажат, че са поколение 70-75, звучи някак си, все едно трябва и ние задалжително да сме живяли този период. За новото поколение, което е на мода сега след 95, няма какво да се коментира, штото то се говори, но явно никой нищо не чува. Да не говориме за уважение при тях, морал, ценностни неща, смешно е. Очаквам някой с мойто мнение.
За играта с фуниики, сам играла, но малко, повече сме играли на криеница, плик, карти, домино и др. все подобни на тез игри, чак понякога на село сме изкарвали, но не пред компютара до 3ч.
Ами това от мен, само дано не звуча прекалено моралистично, просто го мисля, защото май ми се е случвало.
Emi az sam 95 roden i moga da kaja 4e do predi ima nqma godina s priqteli se sabirahme i igraehme funiiki v nqkakvi izostaveni oranjerii super qko beshe i taq godina sme prigotvili trabite , a sq s 1 fr (94 godina) praim proekt za lagernica.
Публикуване на коментар