Децата на улицата

За децата в домовете, на улицата... и още нещо
автор: Станислав Касчийски, с малки съкращения



Това е Иво. Той е на 28. Живее в София. Всъщност не се знае къде живее, в момента пребивава в Дом за Временно Настаняване (ДВН, или по ново му Център за ВН).

Дете на държавата е - през 1996 година за първи и последен до ден днешен път вижда майка си, тогава тя се отказва от него официално, нея поне я е видял...

На 18 напуска дома за сираци в Стара Загора и заминава за София, където след година бива настанен в ДВН, намира си работа. До сега е бил безработен само 2 месеца преди да бъде назначен някъде, било то като чистач, ресторантьорски работник, като касиер, като куриер, като продавач на вестници и в магазин за хранителни стоки. Работи в зала “Матрицата” от година и шест месеца при при условия за интернет зала и средна заплата (тук се оказа страшно коректен към работодателите си и помоли да запазя подробностите в тайна)...

Има завършено средно образование в паралелка без покритие, наложена му поради неволна грешка от страна на бившият му дом в с. Скобалево , по специалността си е намерил работа само докато му е бил стажът. Искал е да учи ТОХ и да стане готвач. В живота си е правил една грешка, за която съжалява и до ден днешен - изпуснал е шанса си за университетско образование. Обожава финансите като предмет и философията като сфера...

По закон и майка и баща на Иво и всичките деца като него е държавата, а преди два месеца неформално самата държава се отказва от тях, след като Министерския съвет приема постановление за преустройването на Домовете за временно настаняване в Центрове за временно настаняване.

Така след навършване на 18-та им годишнина държавата “изритва ничиите деца” от домовете за сираци и те се настаняват в Центрове за временно настаняване. Там те имат само 3 месеца да си намерят стабилна работа с достатъчно добро заплащане, за да се изхранват и да плащат за квартира.

Повечето от тях нямат нормално образование (аз лично сега не си правя труда да уча, а не знам какво би било ако ги нямаше нашите да ме контролират) и им се налага да работят на най - ниският етаж в йерархията, съответно за най - ниското заплащане. Да кажем ок, опитват се да ги деинстуциализират, но защо в тези срокове?

А и не говорим само за четирите ЦВН - та в София, с общо около 500 младежа, а и за такива в градове с по - висока безработица. Представете си какво става, когато някой от тези сираци останат без работа за по - дълго.

Е държавата явно няма въображение и гони децата си, пускайки ги на дълбокото за да се научат да плуват. Интересно ми е колко от министрите гласували това постановление “286″ през ноември 2007 г. са осъзнавали, че превръщат живота на качествени деца в игра на руска ролетка?


Полезни линкове:
- Подробно и компетентно обяснение на проблема от mogilino.wordpress.com

- Координационната тема в horata.eu, където може да давате идеи за решение на проблема

- Темата, която Иво е пуснал в data.bg

- Сайтът на “Министерството на труда и социалната политика”
----------------------------------------
*С този постинг изразявам подкрепата си към кампанията, която е започнал самият Иво и в която му помгат Станислав Касчийски и блогът за Могилино, в същото време не знам дали ще успея да им помогна физически...
--------------------------------------------------------

ЪПДЕЙТ: Колеги от "Панорама" по БНТ проявиха интерес към темата. Надяваме се скоро на реакция.