Учителска елегия с елементи на разсъждение
Националният учителски протест събра повече от 5 хил. души по данни на различни медии. Исканията са за поетапно увеличение на заплатите и изравняването им с тези на чиновниците и въобще за реформа в сектора, което мнозина пропускат!
Фотогалерия в "Дневник" = >>
Снимка: "Дневник", Анелия Николова
Попаднах на този анализ на Industry Watch в "Дневник" = >>
"Динамиката на трудовия пазар е изключително позитивна през последните няколко години. Частният сектор (без земеделието) създаде над 440 хил. нови работни места през последните три години. Общата заетост в бизнес сектора надмина 2.5 милиона души средно за годината до юни, като растежът е 6.9% годишно, или по-бързо от растежа на икономиката. Регистрираните заплати нарастват с близо 18% годишно по последни официални данни. В някои масови сегменти на пазара на труда например т.нар. базови позиции растежът е дори по-бърз. За средните позиции тези, които изискват определени умения и качества, но не и специализирано знание може да се каже същото.
На този фон личното решение да останеш в бюджетната сфера може да има различни обяснения, но най-вероятно става дума за комбинация от няколко стимула:
1. Средно погледнато, тя предлага по-малко натоварено работно време с по-леки изисквания от персонала
2. Предлага заплата, която е по-голяма или равна на тази, която частният сектор би предложил пределно (за следващия зает служител)
3. Дава определена доза социален престиж и придобивки на заетите в него.
В този смисъл обществените сфери, вкл. средното образование, са все повече инструмент за създаване на заетост и все по-малко производител на услуга. Исканията на синдикатите за определен процент от БВП публични разходи за образование доказват тази теза. На образованието се гледа като на резултантна величина - т.е. икономиката да произведе, колкото може, пък да задели за образование 6%. Това обръща с главата надолу важната връзка между икономическо развитие и образование."
-------------------------------------------------------------
КОМЕНТАР: Написаното на места ми звучи абсурдно, особено трите точки. Да задам въпроса така: Учителите или политиците трябва да направят реформата? Ако учителите не могат сами да се реформират и изостават в развитието си и развитиевто на сектора, не защото не искат, а защото не знаят как да са конкурентни, трябва да ги оставим на произвола ли?
Ако не се лъжа ролята на държавата беше да преразпределя блага и да оказва съдействие на неможещите посредством държавна политика. Държавната политика обаче се ръководи от интересите на определени хора в рамките на определена мандатност. Затова всичко завива в задънена улица. Продължаваме да чакаме стратегии за развитието на образованието...
Разбира се не изключвам съпротивата, която оказват някой "вредни" елементи, които спъват реформите, но не виждам и кой знае какво желание за провеждане на реформи у самите реформатори, именно заради споменатата по-горе мандатност и интереси.
6 коментара:
Мдааааа...
"Ако не се лъжа ролята на държавата беше да преразпределя блага и да оказва съдействие на неможещите посредством държавна политика."
това с преразпределянето не е ли било нечия роля до 1989 г.? държавата не взима решения, а тези които я ръководят. затова идеята беше да има свободен пазар, който се саморегулира чрез разните му там пазарни принципи, интереси - за да не зависи всичко от субективната роля на преразпределящия. демек - аман от държавна/разпределителна намеса.
какво значи "блага"? или айде другояче: ако учителите обучават децата, как се създават "блага", значи, понеже сега не им стигат "благата", не са научили децата читаво. икономиката не расте много бързо, благодарение на лошокачественото образование.
държавата да оказва съдействие на неможещите... учителите не са инвалиди. ако не могат, т.е. не са способни - да не се занимават с тази професия.
:) Статията на уважаемия Industry Watch звучи не само абсурдно, но и някак твърде поръчково ;). Моите извинения ако не е порчкова, но в такъв случай толкова по-зле за автора. Ето и моите забавни три точки в отговор на "индустриалния специалист":
В контекста на стчките в образователния сектор:
1. Работното време на учителите не случайно е малко по-кратко, защото те трябва да имат време да подогтвят уроците си за следващия ден в къщи. Учителите трябва да бъдат представителни, свежи, креативни и забавни, за да привличат и задържат вниманието и интереса на учениците върху материала. През последните години повечето учители нямат време за такава подготовка, защото икономическия им статус ги принуждава да работят допълнително. От там идва и т.нар. "нискокачествен продукт" - нискоадаптивни, слаби и незаинтересовани ученици. Освен това отговорностите на учителите, очакванията и изскванията към тях, като персонал са всичко друго, но не и "по-леки"
2. Заплатата на учителите е малко по-голяма или равна на това да си позволяваш само най-насъщното. В този случай, ако послушат "индустриалния разбирач" всички учители трябва да напуснат работа и да отидат да работят в частния сектор. Тогава ще могат да си позволят образование само богатите деца. Така ли продуктът "ученик" ще стане по-висококачествен?
3.Какво общо има "социалният престиж" с икономическите анализи и БВП?
Аз лично имам съответното образование и искам да бъда учител, но не мога да си позволя да практикувам тази професия. Истината е, че със заплата от 300лв, след като си платя наема и тока се оказва, че през зимата трябва да фотосинтезирам, за да оцелея. С други думи за какви "продукти" и за какви "пет лева" говорят в този Industry Watch.
@без толкова удивителни
Образованието, здравеопазването и социалния сектор са сферите, в които държавата преразпределя блага. Т.е. взема данъци от едни хора и ги насочва към други хора или дейности. Основен принцип на държавността. Това имах предвид.
"държавата да оказва съдействие на неможещите"
Както чиновниците посещават курсове за повишаване на тяхната квалификация в качеството си на държавни служители, така и учителите трябва да повишават квалификацията, за да дават по-добро образование на децата ни. Това имах предвид. Ясно е, че неможещите ("инвалиди") падат зад борда. Обаче често падат именно заради този, който е отговорен. В случая с образованието проблемът е заради липса на правилна политика.
а защо отрудените ни учители не стачкуват за промяна, план за модернизация, евективно управление/самоуправление? Ами стачкуват за ПАРИ
камъните са в тяхната градина, нека се усетят малко да си я почистят. няма кой да им го сервира на готово, не е такъв вече строя
http://nc.cult.bg/nname/2007/09/blog-post_28.html
Публикуване на коментар