Вторник, Септември 18, 2007

Необходимите реформи в СУ и висшето образование

Много важни и необходими реформи в СУ и висшето образование като цяло. Едва ли някой ще оспори, че такива са повече от наложителни. Предлагам на вашето внимание една статия на проф. Емил Хорозов от СУ. Познавам го от скоро, запознахме се докато обсъждахме реформите във висшето образование в края на април, но изцяло и безрезервно подкрепям неговите предложения за реформи в СУ и висшето образование.

Припомням едно мое видео-интервю за реформите във висшето образование. Линк = >>



Моля, ако подкерпяте казаното изразете коментар или го разпространете!

------------------------------------------------------
"Дневник", проф. Емил Хорозов = >>

- Взето усреднено, науката е на ниско ниво - заедно с добри и даже много добри учени съжителствуват посредствени. Има и такива, които никога не са били каквито и да било учени, даже от формална гледна точка.щ

- Претрупана учебна програма без особени връзки между предметите.
Учебните програми се правят не за студентите, а за да осигурят лекции на преподавателите. Има много излишни предмети, а даже основните дисциплини се четат в невиждан извън България хорариум. За сравнение - един студент в "Харвард", Масачузетския технологичен институт (MIT), "Кембридж" има 12-16 часа седмично. Един студент при нас има 25 и повече.

- Липса на общообразователни курсове. Пояснявам: тези, които учат математика, физика и т.н., не учат хуманитарни и социални науки и обратно. С което университетът не изпълнява своята мисия да се грижи за културата на младите. Сравнение - в MIT студентите по науки и инженерство учат задължително по 8 курса (но всеки от тях е изборен) хуманитарни или социални предмети. Естествено има реципрочност.

- За съотношението между преподаватели и студенти ще дам пример с университета на Аризона, един от най-големите по брой студенти в САЩ. Там е имало 36 337 студенти през 2006 г. От тях - 28 442 са в бакалавърска степен, а 7105 са в горните степени. Преподавателите на редовна работа са 1182. Следователно съотношението е 1:30, един преподавател обучава средно 30 студенти.

За съжаление не открих официални и общодостъпни данни за СУ. Оценките ми са, че студентите са между 15 и 20 хил., преподавателите са вероятно около 1500. Съотношението, изглежда, е 1:10 или 1:12. Няма основание у нас да има толкова много преподаватели, които не правят наука, не подготвят докторанти, но водят огромно количество часове, голяма част от тях ненужни.

- Липса на ефективна система за оценка на качеството. Агенцията за оценяване и акредитация, Висшата атестационна комисия и НФ "Научни изследвания" не се справят с тези задачи. Това не е случайно, след като техните сътрудници се избират невинаги по професионални достойнства.

Какво очакваме

- Да се предвиди намаляване на броя на учебните часове на студентите. Те имат нужда, освен да слушат безценните лекции на своите преподаватели, още и да мислят, и да възприемат света около себе си. В справочника на MIT е посочено, че студентите трябва да работят тройно повече самостоятелно.

- Задължителните часове до голяма степен да се заменят с изборни. Изпитите да станат писмени.

- Системата на заплащането да стимулира младите хора морално и материално, за да работят като университетски преподаватели у нас и да се развиват според способностите си.

- Да се направи международен одит на университетите, особено в научно отношение.

- Много е важно нашите ВУЗ-ове, особено тези, които имат по-големи претенции, да станат наистина университети, т.е. да започне обвързване на факултетите не само чрез името на техния патрон, но и с учебните програми и, където е възможно, с научната работа.

- Законодателно да се въведат сериозни стимули за инвестиране в науката.

6 коментара:

Нели Арабаджиева каза...

Чудесно е, че Симион често засяга темата за образованието. Положението в тази сфера от години е твърде лошо, дори направо тъжно и гротескно, и става все по-зле. Като, че нещо е сковало мозъците на нашите преподаватели и ръководители, а от там идва и безличието и посредстевността и на много студентите(аналогична е ситуацията и в училищата). В тези институци владее една отдавна опорочена и неправилно функционираща система, а ръководните кадри нямат воля и желание да я променят. Само се вайкат за пари и обвиняват управляващата върхушка за проблемите си. Някъде в суматохата всички май забравят, че голяма част от политиците ни са възпитаници на същите тези преподаватели и университети, чиито проблеми днес достигат границите на абсурда.

Александър каза...

За международния одит: има достатъчно международни акредитационни агенции, включително и в рамките на ЕС. Но получат ли нашите ВУЗ-ове акредитация от там, това ще означава че вече са се реформирали.

Определено подкрепям предложенията за реформа, само че не ми харесва начина по който са представени някои от тях. С този подход едва ли ще се постигне успех, тъй като противопоставя определени групи едни срещу други. Реформата трябва да е на *включващ*, а не на *изключващ* принцип спрямо хората, които работят в областта. Имам предвид да се обърне внимание на процеса на достигане на желаното ниво, т.е. на развитието и квалификацията на научните работници: да им се даде подкрепа и мотивация. Реформата в образователната система е обществена задача и е от ползата на всички да има повече добре обучени преподаватели, студенти и дори обслужващ персонал.

Димитър Миланов каза...

Мисля, че промените в образованието трябва да започнат кардинално от 7ми клас нагоре. Както знаем връзката средно=>висше е доста загубена. Реформите трябва да вървят ръка за ръка.

Selene каза...

Леле, и като знам, че тепърва започвам следването, тръпки мее побиват...

Анонимен каза...

Проблеми на българското висше образование разбуниха духовете. Статията на чл.кор. Хорозов в 'Дневник'

http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=377944

предизвика порой от близо 100 коментара. Прочитането им създава потискащо чувство. Съветът на ректорите би трябвало да си ги окачи в рамка.

Ето някои от тях:


от emigrant Анонимен, Неутрално 19 септември, 00:02 15 Обиден или неуместен коментар?

"С което университетът не изпълнява своята мисия да се грижи за културата на младите."

Mnogo e sporen vaprosa dali universiteta ima takava misia. Napomnia mi na strategiata za harmonichno razvitata lichnost. V US ima "breath requirements", ideiata e specialista da ima po-shiroki poznania, no ne nepremenno v humanitarnite disciplini (za studenti ot tochnite nauki). Otdelno ima iziskvania za niakolko humanitarni klasa. Ne sam siguren, che universiteta ima za cel da sazdava harmonichno razviti lichnosti. S tezi iziskvania, US studenti izostavat ot konkurentite si ot drugi strani v specialnostta si. SU uma mnogo silna programa po tochni nauki, neka da ne se razvodniava s kursove za "promivane na mozaci". Poslednoto e citat ot US profesor.



от Nikolay Анонимен, Неутрално 19 септември, 00:57 18 Обиден или неуместен коментар?

Съгласен съм с автора. Мисля, че държавата трябва да се намеси защото т.н. университетска автономия само бетонира статуквото - не може да очакваме масата посредствени преподаватели сами да си се уволнят. Държавните унивесрситети ползват обществени средства (мат. база и субсидии) и са трябва да се отчитат пред обществото - другото е дебелоочие. Дори и частните имат задължение защото държавата им издава лиценз - т.е. гарантира пред потребителите, че продуктът им е качествен. Все едно да се премахне ХЕИ и да разчитаме, че хранително-вкусовата индустрия доброволно ще спазва високи хигиенични стандарти.

Но истината е, че качествените преподаватели (т.е. тези, които имат публикации в реномирани издания) не могат да бъдат задържани в България със заплата от по 500-600 лева, пак и дори с десетократно по-голяма. В момента в който един преподавател си създаде репутация в своята област, той става "конвертируем" - за него се отварят врати за кариера на Запад. така, че по отношение на тези преподаватели българските университети се конкурират директно със западните. И просто нямат шанс. Изходът е държавата да обяви конкурси за преподаватели в университетите, които смята за приритетни (такива в България са не повече от два-три) и да субсидира професорски места със заплати еквивалентни на тези на Запад. Назначаванията обаче трябва да се правят с ясни правила (на пример брой цитати от чужди автори) и по възможност да се наблюдават от чуждестранни експерти (иначе родната университетска мафия ще намери начин да излъже системата). Само така може в реално време (до две-три години) в българското висше образование да влязат качествени професори. Иначе сегашното поколение студенти ще е поредното "изгубено поколение".


от Имаме даскали НО не и професори Анонимен, Неутрално 19 септември, 02:48 25 Обиден или неуместен коментар?

Повечето ни преподаватели независимо от титлите си са даскали а не професори. повтарят каквото си знаят, изобщо не познават световната наука! Доро и в СУ! Да не говорим за нароилите се чартърни "унивеситети" - всъщност "продавачи на дипломи" !!
Скъпи студенти, лъжат ви че са на равнище а всъщност "каквото баба си знае това си бае".
Бедата е че в повечето "унивеситети" изобщо не се прави наука, ами се бичат пари с лекции по филиали или други унивеситети!!!!
Къде време не за Наука, то няма време и желане дори да попрочетеш нещо! А и никой не те кара да го правиш!
ЗАТОВА и лекциите се четат на отчайващо ниско равнище!!
Тези които имат време да четат новостите и да правят наука са основно в БАН (не че всички там го правят), но БАН няма право да обучава студенти!!!!
Изходът е
1.Поне половината "унивеситети" не са "Унивеситети" и след сериозна атестация трябва да се закрият или поне тези от звената им, които не са на равнище, рязко намаляване на филиалите!!
2.Интеграция на БАН и ВУЗ!
3.Даване на БАН права на университет. Ама и в БАН ръководят кухи глави! и не се натискат за това!!
4.закон за ограничаване халтурното преподаване - максимален брой часове за преподавател общо - примерно 400-500 годишно ( сега има хора с над 1000!!!).
4а. Забрана един преподавател да чете в друго висше училище.! каква конкуренция ще има като работи в конкурентно училище!
така поради липса на що годе подготвени преподаватели половината чартърни "унивеситети" няма да получат атестация и ще загинат, и правилно!
5. титлата "унивеситет" да се дава само на организации които имат и сериозна наука!
по светът наука се прави и в университетите, в сериозните университети няма преподавател без научни постижения.
имам и много други полезни за БГ предложения, ама защо да ги пиша като зная че никой няма да ги реализира!
СЕГА ВСИЧКИ СА ДОВОЛНИ ОТ СТАТУКВОТО
- МИНИСТЕРСТВОТО - че няма нужда да контролира равнището на университетите.
- Сериозните учени в БАН (ако не са емигрирали, останали са само по възрастните на по 45-55 г.) - че макар и бедни могат да се занимават с призванието си и никой не ги кара и да преподават!
- НЕсериозните учени в БАН - че макар и бедни получават пари без да са на ниво!
- Преподавателите във ВУЗ - че могат да бичат пари с халтурни лекции по филиали и други вузове и никой не ги задължава да са на добро равнище, и да правят и наука!
- Студентите - че без много труд получават дипломи! Е после осъзнават че с тези хартийки ще работят само в България и в още по загубени страни, а в Еропа са неконкурентни! Ама късно!!!!!!! пък и хартийките им са повече за престиж вероятно работата им няма да се нуждае от квалификация на вишист.
Всъщност само амбициозните студенти са ощетени - оказва се че дипломите им не са гаранция за добра подготовка. Ама те повечето не са в България!
Пълна идилия водеща до все по голямо изоставане!!!!!!!!!!!!!!!
Е ДА, ощетени сме всички - децата ни ще се учат от неподговени добре учители, ще ни лекуват неподговени добре лекари, ще строят неподговени добре инжинери.... но в един момент и с това ще свикнем, пък и постепенно всички ще сме "неподговени добре" в областта си !!!!
нали така беше и при социализмът, но карахме някак си!!
В блатото е влажно, топличко, загниването е бавно, не се усеща!
от един професор от блатото


от Манол Анонимен, Радостно 19 септември, 02:55 26 Обиден или неуместен коментар?

Уважаеми проф. Хорозов,

Не мога да не се радвам, че посредством горната статия българският академичен естаблишмънт във ваше лице прави решителни крачки в посока откриване на топлата вода.

Аз лично я открих преди шестнайсет години, когато (с немалка доза случайност) бях приет в първия випуск на Американския университет в България.

Там открих предимствата (поне от моя гледна точка; виждам, че и на други им се нрави) на "широката хуманитарна основа", която е задължително изискване при университетите от типа "Liberal Arts"; това са така наречените Core Curriculum и General Education Requirements, състоящи се от 15-18 курса (от общо 40-те, които трябва да вземеш, за да завършиш), по два във седем основни направления, а именно (цитирам по памет) философия, литература, история, математическо мислене, изящни изкуства, социални науки, междукултурни дисциплини, плюс задължителни курсове по компютри, епистемология и писмено изразяване (два).

Натовареността на студентите в АУБ като правило не превишава 12 часа и половина седмично, което в началото ни се стори удивително малко, но скоро страстите ни се поохладиха: схванахме принципа "заниманията вкъщи се равняват приблизително на учебните часове умножени по две".

Свободният избор на конкретни курсове всеки семестър, както и на часът от деня, в който ги посещаваш--една незастъпена от вас, но извънредно интересна черта на американското образование--е един на пръв поглед незначителен, но всъщност дълбоко фундаментален елемент на тази (възхвалявана от вас) образователна система. Защото свободният избор култивира чувство за отговорност. (Когато ти натресат курс, който не те вълнува провеждан в час, в който обикновено спиш трети сън, естествената ти нагласа--една напълно оправдана нагласа, ако питате мен--е нещо от рода на "няма да им стъпна". В АУБ това не се случва. В СУ се случва всеки ден.)

В АУБ 90% от часовете са изборни (всичко, с изключение на четирите core curriculum-a, плюс два-три базови курса във всяка специалност). Не си длъжен да избираш специалност преди третата година (!!), но дори и след като я избереш, можеш да си я сменяш до последно (стига да покриеш изискванията--десет до тринайсет курса по специалността, като естествено се спазва курсовата "йерархия": за да запишеш курс от по-високо ниво има изискване вече да си взел един или повече от основните курсове в съответната специалност).

В обобщение--бакалавърската степен от АУБ не предлага кой-знае каква дълбочина, но затова пък предлага непозната за българската образователна система широта. И невероятна свобода--което, както вече стана дума, учи студентите на лична отговорност.

А пък който иска да здълбае--светът е широк, магистърски (докторски, професионални) степени бол. Една от тях, апропо, се предлага от същият този Американски университет в България--Executive Master of Business Administration (магистратура по стопанско управление за действащи мениджъри). Провежда се в Център "Елиеф", Студентски град, София.

Аз лично съм завършил Югоизточно-европейски изследвания (история, археология и антропология на Югоизточна Европа) през 1995-та; ала тази архи-хуманитарна ориентация никак не ми пречи дванайсет години по-късно да се запиша във въпросната магистърска програма по бизнес (и да се спрявям удивително успешно--поне засега...).

Тъй че--напъните ви да хвърляте взор на десетки хиляди мили западно от София, за да обясните аргументите си, са поредното доказателство за удивителното късогледство на българския университетски преподавател. В конкретния случай то направо граничи със слепота. Ами под носа ви е, дявол го взел!...

Бележка под линия: На неизбежните малцина, които ще поставят под съмнение сравнимостта на образованието, предлагано в Благоевград с това в САЩ, ще препоръчам да направят интернет търсене и да се поосведомят относно реализацията на завършилите АУБ. Обещавам им, че ще бъдат впечатлени--особено имайки предвид факта, че годишната продукция на университета рядко надвишава 200 абсолвенти...

Сърдечно,
Манол Пейков
man0l@yahoo.com


от Питащ Анонимен, Неутрално 19 септември, 11:19 41 Обиден или неуместен коментар?

Г-н професоре,
Как напр. в СУ да бъдат изритани хора като Огнян Минчев и др. подобни, които до преди 17 години преподаваха научен комунизъм и др. идеологически дисциплини (като правило все хора свързани с БКП)? Как да бъдат изхвърлени хора, които бяха близки на властта в един или друг момент и се мазнеха на едно и друго правителство, за да си уредят проект ? И пари естествено. Как от СУ да бъдат изритани преподаватели, които дори с компютър не могат да работят ? Как да бъдат закрити разните измислени специалности, които съществуват в СУ само и само за да може някои "наши" хора да водят на щат ? Ами защо не ни кажете кому беше нужно да се открива медицински факултет към СУ при положение, че в България отдавна има Медицинска академия в София и други медицински висши училища в страната ?
Ами погледнете си ректора - този човек от години мрънка наляво и надясно, че държавата не била дала достатъчно пари на СУ ? Няма ли хора в този университет, които да му кажат на този човек, че в тоя свят съществува такова нещо като проекти, за които СУ може да кандидатствува, че има такова нещо наречено бизнесплан, който може да бъде предложен на големи фирми и евентуално при съгласие от тяхна страна да се работи по този бизнесплан, че има редица механизми, чрез които могат да се изкарват пари.
Как обществото да гледа на университет, чийто ректор като панаирджийска мечка обикаля разните медии и се оплаква ?
Г-н професоре - първо вижте ставащото в СУ. А след това гледайте Аризона.



от помислете! Анонимен, Неутрално 19 септември, 18:02 65 Обиден или неуместен коментар?

Моля, помислете върху следното:
1. Искам да напомня на автора, че преди 45 години (тогава съм завършил Физ.-мат. факултет) около 70 % от студентите по математика НЕ ПРЕМИНАВАХА във втори курс. около 30 % от студентите по химия не завършваха, а някъде по средата бяха физиците. Не защото студентите бяха глупави. Критериите на професорите бяха високи, университетски.По това СУ (тогава се наричаше СДУ) напълно е приличал на сегашните западни и американски у-ти.
2. Науката и образованието - ръка за ръка. Иначе - провал.Това мей е видно сега.
3. Докато в Б-я има над 50 т. н. университети и незнаен брой филиали, колежи и др. няма да има нито наука, нито образование.
4. Законът за автономията се разбира като право за "самодейност" във ВО.Създаде хаос.
5. Докога ще съществуват "хвърковати чети" от преподаватели, които кръстосват страната на длъж и на шир и разнасят НЕЗНАНИЯ. Такова хора не могат, а и нямат време за наука.
и т. н., и т. н.

Анонимен каза...

Странно до абсурдност решение на блогосферата на в-к ДНЕВНИК