Млади учени готвят протест срещу политиката в образованието
Млади учени от цялата страна подготвят протест срещу политиката на държавата в сферата на образованието и науката, съобщиха организаторите в сайта си http://www.argobg.info/.
Протестът е във вторник, 4-ти септември, от 9:30, до Народното събрание
Според организаторите провежданата политика в областите на науката и образованието представлява реална заплаха, не само за развитието, но и за запазването на интелектуалния потенциал на България. По думите им е ясно, че стандартът на високоразвитите индустриални държави е трудно да бъде достигнат в рамките на един мандат от която и да било политическа сила, а изоставането, натрупано в годините на прехода, е голямо.
Затова организаторите, голяма част от които са млади докторанти в БАН, настояват за ясен сигнал от страна на политическите сили, че те имат волята да спрат академичния и технологичен упадък, в който се намира България. Наскоро те връчиха списък с исканията си на министъра на образованието Даниел Вълчев.
Според протестиращите "Интелектуалното изоставане в България е неоспорим факт, който си личи по: ...примитивния и лишен от въображение подход към бъдещото развитие на страната ни, изразяващ се в безогледното и хищническо експлоатиране на природата и в превръщането на обслужващата сфера в основен икономически отрасъл."
--------------------------------------------------------------
КОМЕНТАР: По всичко личи, че септември ще бъде горещ месец с очертаващите се протести на учителите, академиците и младите учени. Към протестната вълна могат да се прибавят още екозащитниците, работещите в горското стопанство и редица други отрасли.
--------------------------------------------------------------
ЪПДЕЙТ: из мейл-листата на БАН
О НЕРАЗУМНИ ПОДВЕДЕНИ МЛАДИ ХОРА! АКО ИСКАТЕ ДА ПРОМЕНИТЕ НЕЩО, НАПРАВЕТЕ ПРОТЕСТА НЕ ПРЕД НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, А ПРЕД СГРАДАТА НА БАН. ТЯ Е НАБЛИЗО!
16 коментара:
Ми да :)
Горещо ще е!
Ей така се ражда "гражданското" общество. Не че ми е блян - но все е нещо :)! Като започнат тия горе да се страхуват от хората, тогава има шанс да позакърпим положението...
Браво.
Без много сериозно наблягане на образованието и науката България ще потъне крайно и трайно ще си се превърне в бананова република. Много важна кауза е това.
Иначе нямаше да е зле да я махнат тая музика от страничката си, щото много нерви и прави лошо впечатление.
из мейл-листата на БАН
О НЕРАЗУМНИ ПОДВЕДЕНИ МЛАДИ ХОРА! АКО ИСКАТЕ ДА ПРОМЕНИТЕ НЕЩО, НАПРАВЕТЕ ПРОТЕСТА НЕ ПРЕД НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, А ПРЕД СГРАДАТА НА БАН. ТЯ Е НАБЛИЗО!
O NERAZUMNI PODVEDENI MLADI HORA! AKO ISKATE DA PROMENITE NESHTO, NAPRAVETE PROTESTA NE PRED SGRADATA NA NARODNOTO SABRANIE, A PRED SGRADATA NA BAN. TJA E NABLIZO.
Мисля, че всички бихме искали в България да се раждат повече идеи, технологии и пр. научно-изследователски продукти, които да носят добавена стойност. Сложният въпрос е как да се случи това. В подписката има само едно конкретно предложение и то е "държавата да даде повече пари", за да се гарантират по-високи заплати.
Дали това е единственото нещо, което трябва да се направи? Едва ли. И освен това е съмнително, че увеличението на заплатите е най-добрият начин за повишаване на качеството на науката. Защо не увеличение на парите, които се отпускат за изследвания след конкурс? Защо не по-добро /не само държавно/ финансиране на преподавателската дейност и обвързване на преподаването и науката? Защо не спиране на част от административните разходи на БАН и насочването им към "чиста" наука? Защо не по-добро финансиране, но не за всички, а за наистина добрите учени /при това без възрастови предимства за възрастните учени/. Има десетки неща, които могат и трябва да се направят и е добре именно младите учени да ги лансират, след добра подготовка, разбира се.
Искам, обаче, да се спра на няколко фрази, които са доста смущаващи, например:
- "ликвидирането на водещи в миналото отрасли на индустрията" - не е имало в България по времето на комунизма отрасли, които да са били конкурентоспособни на световния пазар. Такова необосновано възхищаване по миналото от страна на младежи, които не го помнят, е учувдащо.
- "превръщането на обслужващата сфера в основен икономически отрасъл" - в целия свят услугите са основен отрасъл в икономиката. Медиите, телекомуникациите, образованието и науката, здравеопазването, интернет, "икономиката на знанието" - всичко това е услуги. Какво лошо има в това, че се развиват услугите и икономиката на знанието? Да не би да е по-добре да се строят индустриални чудовища като Кремиковци, които замърсяват природата?
-"Тук се затваряха заводи" - така е и много добре, че се затваряха. Защото ако тези заводи все още работеха и произвеждаха загуби, средната заплата на един учен щеше все още да е 35 долара.
Изследванията и развитието - както бихме могли да преведем R&D на български - са сектор, който би трябвало да е благоприятна среда за иновации, за промяна, за модерност. Впечатлен съм как точно младите хора от този сектор могат да твърдят неща, които са точно обратните на промяна и развитие и да си искат старите комунистически заводи, заради които страната ни изпадна в дългова криза, плодовете на която все още изплащаме. И да са против сферата на услугите, където всъщност работят и те.
Не знам кой е написал тези няколко фрази в текста, но ако тези идеи се реализират всичко ще се срине както преди 10 години. Когато именно по-старото поколение учени от БАН управляваха икономиката на страната. Младежите в БАН е крайно време да вземат да се еманципират малко от комунистическата носталгия.
Георги, благодаря за коментара!
Подкрепям изцяло казаното от теб. И на мен ми направи това впечатление, но не остана време за коментар.
Мисля си, че точно тези фрази едва ли са написани от младежи. По-скоро някой от техните ръководители ги е сътворил. Надявам се младежите не ги мислят в действителност тези неща, не че им го забранявам, а по-скоро се съгласявам с казаното от Георги, че не по-голямо финансиране, а по-скоро по-добро менажиране биха спасили образованието и науката.
Ето защо на драго сърце добавих фразата, която се завъртя в една мейл-листа на БАН, че не се разбира същината на проблема.
Ей-това направо ме отчайва и започвам да съжалявам младежите в БАН:
Най-младият от тях, уважаваният проф. д-р Борис Тенчов, е роден през 1946 г. и е в компанията на малцината академици, които все още се занимават с наука. Сред тях има и достойни имена, но фигурират и такива като печално известния с мракобесието си юрист Ярослав Радев, роден през 1920 година и провъзгласен за академик в далечната 1981. Иначе мнозинството от "най-младото попълнение" сред академиците от 2003-2004 година са родени през 30-години на миналия век.
http://ikonomika.org/?p=790
Скъпи ми Георги,
хаиде ела да работиш 10 години в името на науката на мое място и да ти дават 230 лв заплата да те видим каква мотивация ще имаш!
Сугласна съм че трябва да има конкурси, но средното ниво е потресаващо и то прогонва хората от науката!
С наи добри чувства, Елена
Нека Ето част - цитат от исканията, на младите учени:
Ние, младите хора на България, настояваме за радикална промяна в държавната политика и ИЗДИГАНЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА КАТО ГЛАВЕН ПРИОРИТЕТ В РАЗВИТИЕТО НА СТРАНАТА.
Приоритетът се доказва с ясни решения на институциите, които осъществяват стратегията за развитие на обществото. Това включва изпълнение на договорените ангажименти за наука; държавна политика, стимулираща финансирането на научни изследвания от бизнеса и други, добре познати решения и действия, приложени от държавите членки на Европейския съюз.
Ние настояваме правителството да изпълни ангажиментите, поети по Лисабонската конвенция, за поетапно увеличаване на финансирането на научните изследвания с до 3% от брутния вътрешен продукт през 2010 г.
Ние настояваме от началото на 2008 г. съотношението между заплащането на труда в сферата на науката и висшето образование и това в сферата на държавната администрация да се приведе в съответствие с аналогичните съотношения в страните членки на Европейския съюз.
Нашето бъдеще на модерна държава зависи от това как ще успеем да оползотворим натрупаните знания и умения за благото на цялото общество...
Поправи си заглавието, човече!
Кои са тия млади учени бе, м**** му? Чета в Интернет, но не намирам списъка с имената и местоработата им. Стиска ли им да излязат на светло?
Само искам да обърна внимание, че правителството няма ангажимент да увеличи разходите за изследвания до 3% от БВП. В Лисабонската стратегия пише, че огромната част от тези пожелателни 3% трябва да се дават от бизнеса. Което означава, че те се дават за приложни идеи с добавена стойност - например, изследвания на нови лекарства, технологии и пр.
Преди години аз си бях купил акции от една канадска компания. Няколко човека имаха идея за ново лекарство, издадоха акции, събраха капитал от борсата и няколко години правеха изследвания. Когато имаше някакъв готов вид, продадоха патента и акционерите бяха доволни от инвестицията.
Колко учени в БАН са структурирали идеите си в подобен продаваем вид и са се опитали да търсят капитал от борсата? Идеи ли нямат, страх ги е от борсата ли, какво?
За тези, които много разчитат на държавата ще посоча, че целият държавен бюджет за една година е около 20 милиарда лева. Капитализацията на Българска фондова борса е 23 милиарда лева и расте с огромни темпове. Капиталовият пазар е вече съществуващ и само чака идеи.
Казвам се Елена Гинина и работя в ядрения институт на БАН. Много ми е приятно! Но точно с вас г-н Фурнаджиев нямам намерение да обсъждам съдбата си, защото смятам че сте един твърде неителигентен и комплексиран човек, който за мое най-голямо щастие вече не се занимава с наука.
Бих подкрепил искания за структурни реформи в науката, които да постигнат като ефект по-високи доходи на младите учени. Бих подкрепил учените да поискат България да следва радикални икономически реформи, за да стане икономическо чудо като Естония и Ирландия и да има повече пари за всичко.
Няма как, обаче, да подкрепя искания за по-високи заплати, гарнирани с антиреформаторски послания /"затварят се заводи" и пр./. Просто, учени, пенсионери и всички, които искат повече пари трябва да разберат, че България е най-бедната страна в ЕС. И ако искат повече пари наистина ще е добре да подкрепят реформите, а не да се възхищават по миналото.
Георги,
за съжаление ние сме млада органиазация и не можем да бъдем перфектни във всичко все още. Необходими са ни, поне на първо време, високопарни ако щеш изказвания, за да ни се обърне внимание. Изобщо казано не ни трябва не чак толкова много, просто едно средно(сравнимо с това на колегите ни в европейския съюз)ниво, което да осигури млада генерация. Иначе просто няма да останат хора, които и да се борят дори. И не бих искала да сравняваме нещата с пенсионери и всички, които имат нужда от пари. Въпрос на стандат е, а ние го нямаме. Сигурна съм че хората, които протестират по някакъв начин наистина имат нужда. Така че, не ни съдете под лупа. Има още много много неща, които могат да бъдат коригирани. Имаме нужда от генерална подкрепа. Благодарим за твоята!
Елена
Заплатите на младите учени в БЪЛГАРСКА аКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ са от порядъка на 250 лв. А проблемите са много: липсва литература, липсват компютри на които да работят. За какви патенти говорите, само защитата на една дисертация излиза скъпо на младия човек. Защитават само тези, които успеят да отидат за малко в чужбина и там да използват условията за работа. В БЪЛГАРИЯ ТАКИВА УСЛОВИЯ НЯМА - МЛАДИЯ УЧЕН Е ОБРЕЧЕН В България. За да защитя дисертация трябваше да заделям от тези 250 лв за консумативи и други материали и да използвам благоволението на чужденците за необходимата ми литература. И знаете ли как ръководителите гледат на млад човек, който пътува в чужбина - лошо, започват да създават всякакви пречки, за да не заминеш. Както се казва сит на гладен не вярва. Лошо е положението на младите учени в България, много лошо.
За ставащотот сега най-подходяща е една мисъл, прочетена от мен на тениска - "Който прави мирния преход невъзможен, прави и кървавата революция неизбежна"
И сега следват инсинуации и факти за науката и образованието в България:
Инсинуация: Не може да се дават непропорционално увеличения в едни сектори за сметка на други.
Факти:
1. Точно това се обещаваше от БСП преди изборите и то именно на учители и учени.
2. Точно това бе направено през пролетта, но за шофьорите и ватманите. (Сега социалните работници също веднага получиха обещание, че още на следващия ден ще се издаде постановление, отразяващо техните искания.)
3. Точно това бе направено в Румъния – 3,5 пъти бяха увеличени заплатите на учените и 2 пъти заплатите на учителите. Резултатът – никакви ужаси, а страната ускори още повече икономическия си ръст, изпреварва ни все повече и виждаме как чуждестранни компании започват да се изтеглят от България към Румъния.
Инсинуация: Не можем да даваме Европейски заплати.
Факт: Исканите заплати са под средните Балкански.
Инсинуация: В БАН се наливат непропорционално количество средства спрямо това, което се получава като научна продукция.
Факти:
1. Бюджетът на БАН стига само за заплати; ток, вода и парно; елементарни ремонти и т.н.. Слабо известен е факта, че в бюджета на БАН няма перо за научни изследвания. Пари собствено за наука идват само по линия на Фонда за научни изследвания, а той в последните 2 години не приема проекти от академията (с обяснението, че точно така трябва да се подкрепя Университетската наука).
2. Ако се сравни Бюджетът на БАН с броя на публикуваните научни статии в реферирани западни се оказва, че БАН не само дава 64% от научната продукция на България, но и „платената цена за една статия” е изключително ниска по западни, а и по всякакви други стандарти.
3. През 50-те години е възникнала идеята за огромен „мелиоративен ” проект рискуващ да увреди селскостопаските земи в Дунавската равнина. За щастие проектът е спрян след доклад от БАН и предотвратените загуби вследствие само на този доклад са по-големи от всички бюджетни пари дадени за Академията оттогава досега!
Инсинуация: Образователната система не дава качествен резултат и затова учителите нямат право да искат по-високи заплати.
Факти:
1. Ако премиерът ни показва, че човек, който не знае правописа може безпроблемно да стане министър (и то на културата), то учителите ли са виновни, че учениците не залягат над правописа?
2. Ако партията на премиера избира Азис за свое рекламно лице преди Евроизборите, то учителите ли са виновни, че повече ученици знаят за кого се е омъжил/оженил Азис, отколкото за числото „π”?
3. Учителите преподават по програми спуснати от МОН, по учебници написани по изискванията на МОН, утвърдени от МОН (и нерядко избора между утвърдените учебници е направен под натиска на Районните инспекторати, назначени също от МОН). Впрочем, чували ли сте някога г-н министъра да се оплаква, че учителите не спазват учебните програми?
Инсинуация: Образователната система не е реформирана и затова няма смисъл да се наливат пари в нея като се увеличават заплатите на учителите.
Факти:
1. За непроведените реформи учителите са най-малко виновни, а точно те изпитват на гърба си недомислията.
2. Увеличаването на заплатите им е вече въпрос на физическо оцеляване, а и освен това възможност да поддържат квалификацията си, да не бъдат гледани от учениците се като абсолютни неудачници, а и за да има кой да иска да учи децата през следващите десетилетия.
3. А самото Министерство, което трябваше да направи реформата може ли да се похвали с успехи? Какви успехи например има МОН в реформирането на професионалното образование, което както Световната банка, така и нашите работодатели критикуват като абсолютно неадекватно на съвременните нужди и условия? За успех ли да считаме също прекъсването на обучението по природонаучни дисциплини през 8 клас; несъгласуването на учебния материал в различните дисциплини; обявяване на образователни изисквания без да има система за оценяване на постигането им; ограничаването на броя ползвани учебници по всеки предмет до броя на големите издателства (дори и когато има повече учебници удовлетворяващи изискванията на МОН)?
Инсинуация: Следващата година искаме да удвоим парите за Фонда за научни изследвания, какво повече искате?
Факти:В момента парите за Фонда са 2.5% от парите давани за наука – това е процента, който типично се дава в големите западни научни институции за популяризиране на дейността им, посещения на ученици, фестивали на науката и т.н. У нас това е единственото държавно финансиране на конкурсен принцип (макар и без външно рецензиране); което дава възможност за командировки, купуване на апаратура, абонаменти и т.н., но то не позволява увеличаване на заплатите на спечелилия конкурса колектив. Повишаването от 2.5% на 5% на конкурсно разпределяните пари за българската наука при толкова ниското общо ниво ще е незабележимо за системата. Стъпката е в правилната посока, но е отчайващо миниатюрна!
Инсинуация: Не можем да даваме повече пари за наука и образование въпреки, че искаме.
Факти: Става дума за принципно отрицателно отношение към учените и учителите!
1. България можеше да ползва Европейски пари от предприсъединителните фондове за наука и образование, но не поиска да го направи!
2. България доброволно подписа Лисабонската стратегия изискваща 3% от БВП да се отделя за наука и развойна дейност, но не я спазва! В момента за това се дават 0.3 – 0.4%!
3. Впрочем, когато се пита откъде да дойдат парите отговорът е пред очите на всички: ако ДДС за хазарта се изравни с ДДС за учебниците, то ще има пари за увеличаването на заплатите. (Нали толкова много се говори, колко е полезно данъчните ставки да са еднакви за всички.) Но, очевидно, у нас именно хазартът се нуждае от държавна закрила и насърчаване, а образованието – не!
Публикуване на коментар