Има човек - има проблеми (дебат по БНТ)
Утре ще гостувам с колеги-студенти в БНТ (Вижте кой, събота, 19.00). Дискусията е за висшето образование. Май ще има ректори и представители на МОН. Предаването се качва онлайн тук >> Ще се опитам да кажа около десет изречения:
Висшето образование има нужда от разделяне на стопанското от академичното управление. Университетите са като корпорации. Ако нещо в тях не върви, виновен е изпълнителният директор (ректора), защото явно не е добър мениджър (но не лош преподавател, правете разлика). Университетът (СУ) прави много неефективни разходи, като например издръжка на звена, в които няма реципрочен брой хора и ресурси или плаща за неща, които не би трябвало да съществуват (почивни бази, програми, парно в топлите дни и прочие).
Обмисля се вдигане на таксите, което е необосновано. Ако се оптимизират неефективните разходи, ще се спестят средства, които иначе сега ще се вземат от студентите. Моята теза е, че няма нужда от драстично повишаване на таксите или повишаване на процента от БВП за висше образование, защото и без това няма да го повишат (може би само с темпа на инфлация да го качват). Време е да има настоятелства към висшите училища, съставени от професионалисти, а не от преподаватели. Академиците трябва да се грижат за обучението, а мениджърите за тяхното благосъстояние.
Виждал съм как Академичният съвет гласува и приема неща, които са далеч от компетентностите му. Много далеч. Например за инвестиции в недвижимо имущество или други финансови въпроси.
Трябва да се промени начина за избиране на органи за самоуправление в университетите. В момента ректорът зависи от Общото събрание, което го избира и в същото време е работодател на избирателите си. Незнам каква промяна, мислете и вие, но това е порочен кръг.
На университетите е вменена атономия, която нямат капацитет да оползотворят. Как да го кажа по-ясно - академиците са академици, но не винаги са добри мениджъри! Това е като разделението на властите. От каквото разбираш, това правиш. Автономията на университетите е неправилно скроена.
Университетите трябва да сключват договори с компании за стипендии и стажове. Трябва също така да направят свои фондации, да търсят активно дарители, да печелят проекти и да мислят все повече за алтернативно финансиране. Щом държавата няма да дава по-голяма субсидия, трябва да се търсят все повече начини за алтернативно финансиране. Студентските заеми скоро няма да заработят ефективно. Може би след години - да. Затова смятам, че таксите не трябва да се пипат драстично. Може би с до 100 лв. на година.
Ректорът на СУ обаче заяви пред мен, когато му казах всички тези неща, че държавата е длъжна да се грижи за висшето образование и за неговото финансиране. С това мислене няма да се оправят нещата! Студентите ще се изпокарат помежду си, докато разберат, че е необходима управленска реформа, а не каквато и да била друга промяна. Преди време обичах да давам този пример - ако една майка даде на детето си два лева и то ги похарчи в компютърния клуб, вместо за закуска, то какъв е смисълът майката да му дава с по левче повече всеки ден (в "24 часа"). Същото важи и за университетите. Не им давайте повече. Нека сами потърсят. Крайно време е!
"/>
2 коментара:
Много си прав пич, ама куците коне (в случая критиците на системата) ги убиват....
Дано постигнете нещо!
Не знам, в течение ли си, но по аналогия на управлението на СУ, се управляват и всичките му звена - типичен пример в това отношение е Центъра за професионална ориентация, създаден с цел да предоставя качествени услуги на студентите на СУ.
Две години след институционализирането му, по абсолютно същия начин, по който се извършват всички (добре познати и на двама ни) промени в СУ, се избра нов ръководител на ЦПО - от кого - от СИС на СС.....
Предишният му ръководител си подаде оставката и предложи на СИС трима от хората, които работеха там... Без да коментирам качествата на новия човек, подготовката му и защо изобщо се предлага на СИС да избира човек на звено, в което основен смисъл е да се предоставят услуги на студенти и работодатели - т.е. иманентно неприсъщо на СС, поради липса на капацитет, познание и т.н. - искам да кажа друго:
- системата има(ше) брилянтния шанс да се само-промени в последните 7 години - по примера на много страни - Чехия и Полша, че дори и Румъния. Този преходен период се използва за тестване на добри практики. В СУ общо взето добрите практики, освен ако не са под сянката на lobbying power (какъвто беше случая с налагането на ЦПО през 2005), или външно целево финансиране се приемат за лоши и вредни за системата вътре...
- системата не се промени, а в момента издиша последните си хрипове от миналото - знаеш, че физически на сегашните управляващи я им остават по няколко години - т.е. има(ше) начин млади (може и не-млади, но хора с възможности и капацитет) хора да влязат в системата да я променят отвътре. това резултира в 5-годишни борби на всички нива в Университета и представителствата му, докато се стигна до беззъбо студентско малцинство, на което тази година (ако ЗВО не го отмени преди това) ще се падне "честта" да участва в играта - избор на ректор. Така то освен заложник на интересите на настоящия ректор, прави заложници всички останали да учат в България - въпреки неконкурентните условия от началото на 2007 г....
Мерси.
Говорете ги тия неща довечера... Май от вас зависи, ако има още нещо.
Такси, социално-битови условия, системи за достъп до стажове и пазара на труда, подобряване на учебни планове и програми.... Всичко това се прави (променя), когато всички в една система имат вътрешно желание за промяна. Когато нямат и всеки смята своята теза за единствено правилна и приложима - тогава по-добре да затворят СУ... Тези пари могат да финансират научни изследвания на бизнес принцип или да се дадат за начално и средно образование - така или иначе висшето не се мониторира вече почти две десетилетия..
Оставям мейл... - dodo.gate (at)gmail (dot) com
Благодаря за мнението!
Казваш, че трябва вътрешно желание. При положение, че го няма, защото или няма креатив, или запазването на статуквото е самоцел на участниците, то трябва промяна в модела на управление.
Не съм експерт, но си мисля, че, ако първта крачка е разделяне на стопанското от академиното управление, може да се елиминират хиляди главоболия, които годишнияят отчет/бюджет донася на университетите (СУ).
При сегашния модел няма как мислещи и умеещи да влязат и да променят системата.
На практика се получава един безсмислен кръговрат, при който и ръководните органи са некомпетентни, и студентските организации потъват във вътрешни междуособици и не вършат нищо.
А има и друго - промените и реформите винаги се осъществяват по някакъв начин. Дори няма значение дали аз, ти, ние ще участваме. И без нас ще ги осъществят. Въпросът е в необходимото време за осъществяването им, да не се протаква, а ние да не се лутаме като свободни електрони.
Поздрави!
Публикуване на коментар